РАЗБУ̀ХВАМ СЕ, -аш се, несв.; разбу̀хам се, -аш се, св., непрех. Разг. 1. За бухал — започвам силно, продължително да бухам1. В гората се разбуха бухал.

2. Започвам силно, продължително да кашлям, да бухам1. Детето се разбуха и трудно си поемаше въздух от неспиращата кашлица.

РАЗБУ̀ХВАМ СЕ несв.; разбу̀хам се св., непрех. За коса, косми, козина — започвам да бухвам3, да увеличавам обема си, преставам да бъда прилепнал, пригладен. От този шампоан косата ми се разбухва и изглежда много добре.


Източник: Речник на българския език (онлайн)